Мнение
от stst68 » 24 Ное 2017 01:14
Цитираните две сделки – за употребяван двигател и части от Германия са продажби. Вероятно за втората са приложими и правилата от Закона за електронната търговия, но там няма нов вид продажба, а специфични права на страните по сделката и специфични изисквания, обусловени от електронната основа. И в двата случая се прехвърля право на собственост срещу определена цена. В ежедневието си сключваме неформални договори за продажба в момента, в който пожелаем да купим нещо на улицата, бензиностанцията или в сладкарницата. В кръчмата също. И всички тези сделки са законни. За улеснение пропускаме консесуалния характер на договора за продажба и факта, че с него се създават права и задължения за двете страни (легалното определение е за четене и съпоставяне с описаните факти за конкретните сделки).
Принципите, заложени в разпоредбите на ЗЗД не са измислица на конкретен човек или група. Съдържат правила за търговия и са изработени много отдавна в процеса на тази дейност (несъмнено са участвали и стари търговци). Предназначени са за продавачи и купувачи, и съдържат минимум регламентация за насоките, в които следва да се осъществяват отделните сделки. Няма рамки за свободното договаряне на каквото и да е по тези сделки. Ограниченията са формулирани в законите по начин, който не създава съмнения. Примерът е в цитирания чл. 193, ал. 3, изр.2. Ограничения има и в други закони – гаранционният срок не може да бъде по-малък от определения за различни видове вещи.
В търговския оборот няма прокуратура, а съд се намесва само при спор между страните по сделка. Тогава се прилагат правилата, които са договорени, а ако няма такива се прилагат писаните. В този смисъл договореното и законът помагат за разрешаване на спор.
Липсата на морал и цинизмът са нещо, за наличието на което изразяваме съжаление, а би било по-добре да не ги проявяваме (поне да положим минимум усилия). Справедливост и честност са характеристики на личното ни поведение и постъпки. Нека не обвиняваме животът за липсата им.
Моля, не се чувствайте задължени да отговаряте ако не сте съгласни и имате желание да разяснявате реалността.
Правото на последната дума, в пряк преносен смисъл, принадлежи на този който е обвинен.