Въобще не искам да се намесвам в спора европейски.японски автомобили. Всеки си има мнение по въпроса, а и най - вече пристрастия.
Искам само да споделя малко впечатления за Aygo 1.0 VVTi, тъй като напоследък ми се наложи да навъртя около 2500 км. с колата на жена ми, основно на дълъг път.
На първо място искам да кажа, че карам BMW 318is, 140 к.с. възрастна но много поддържана госпожица. Казвам това, защото това служи за база на моите сравнения, просто няма как - всеки гледа от неговата си камбанария. Няма как да споделя впечатлеията си от Айго-то направени на базата на друга Тойота, просто защото други Тойоти съм карал прекалено малко.
Колата стои добре на пътя до скорост от около 135-140 км/ч. Това обаче е усвловно, защото когато километражът показва 130, скоростта по GPS е 125, а при показание на километража 140, по GPS е 132. Колата стои добре, само ако няма силен вятър. Ако се появи вятър, тогава и при скорост от 90 км./ч. става нестабилна. В сравнително остри завои (примерно по прохода Шипка), при скорости около 50-60 колата е устойчива и шофьорът запазва усещането за контрол. Друга е ситуацията при завои при по-висока скорост - при широки дъговидни завои и скорост над 110 км/ч се губи усещането за устойчивост на автомобила, и се усеща заклащане на купето.
Скоростната кутия позволява добро доускорение на по-ниска предавка (примерно при изпревалване) - възможно е доускорение от 80 до 110 на трета предавка. Реално обаче силният въртящ момент е в много тесни граници между 3500 и 5000 оборота, което налага доста игра със скоростния лост, при нужда от добро ускорение. Прекъсвачът е към 5500-5700 об./мин, въпреки, че червената зона на оборотомера, започва от 6000. Въпреки това ако не се изпреварва често, дългите предавки са изключително удобни. При двама човека в колата, с пуснат климатик, се налага обаче преминаване на по-ниска предавка при изкачване на нагорнище, ако искате да поддържате постоянна скорост. Ускорението от 0 до 100, а и последващото доускорение е учудващо добро за такъв двигател и по мое мнение е доста под 14-те секунди, обявени официално от Тойота.
Самата кола не е шумна, но явно челното съпротивление е големичко, или аеродинамиката и не е съобразена добре, и при скорости над 70-80 км/ч има доста силен шум предизвикан от въздушната струя.
Таблото с приборите не предоставя постоянна информация на шофьора. Има постоянно отчитане на изминати километри и толкова. Концепцията му е такава, че ако всичко е Ок, нищо не свети. Ще светне, ако нещо не е наред. През цялото време обаче ми се въртеше в главата "А какво правим ако например датчикът за ниско ниво на маслото е развален...или пък температурният датчик?"... Не се знае...
Фаровете са добри. Осветяват добре и не заслепяват шофьорите, които се движат насреща.
Седалките са твърди, сравнително комфортни, но шофьорът и пътникът са в позиция "Градински стол", което поне за мен не създава нужното усещане за комфорт на пътя. Воланът е удобен, регулируем и не изморява. Неприятното е, че лъчите на клаксона стигат до "геврека" и при въртене на волана с дланта на едната ръка (примерно при маневриране за паркиране) често свиркате и изпадате в неловка ситуация, ако наблизо минава някоя засукана девойка
Няма удобни поставки за пепелник, чаши, лични вещи. Долу - при скоростния лост има някълко конзоли, но трябва да се наведеш, и съответно - да си отклониш вниманието от пътя, за да си изтръскаш цигарата, да си вземеш чашата или да си вдигнеш телефона. Има конзола на таблото, на нивото на волана, която обаче е с твърдо пластмасово и съответно хлъзгаво покритие, така че каквото сложиш тм - задължително пада, при по рязка маневра на колата.
Разходът е доста под приличното (по моите разбирания - неприлично малък) Последното пътуване от 850 км. беше направено с 34 литра бензин, при включен климатик.
По мое скромно мнение, ако човек иска да има икономична градска кола, с която при нужда да може да тръгне и на дълъг път, Айго е това, което търси.